От протестите до политиката – историята на Том Хейдън
Том Хейдън посвещава живота си на прогресивните идеали, които американският консерватор счита за радикални през 60-те години. Като създател на Студенти за демократично общество (СДО) той активизира хиляди младежи, с цел да се разгласят против войната във Виетнам и да изискат цивилен права за всички.
Не е изненадващо, че Хейдън бързо се трансформира в икона на контракултурата – и в процеса си навлича и доста проблеми. Като част от „ Чикагската седморка “ той е упрекнат в подбудителство на протест, когато напуща границите на щата по време на Националната демократична спогодба от 1968 година Но макар последвалия плевел правосъден развой, Том остава знак на смелост срещу натиска на държавното управление.
Том Хейдън (Томас Емет Хайдън) е роден на 11 декември 1939 година в Роял Оук, Мичиган и има бурно детство. Въпреки че е отгледан в междинната класа, татко му е нечовечен алкохолик, който се развежда с жена си, когато Хейдън е на 10. Малкият е буен публицист в тийнейджърските си години – както и доста палаво хлапе. Като редактор на гимназиалния вестник, той употребява прощалния си текст, с цел да сътвори акростих, в който първите букви на всеки ред формират израза „ Отиди по дяволите “. Това съвсем му коства дипломата.
Забранено му е да участва на личното си дипломиране през 1957 година, само че Хейдън не наподобява разчувстван и просто взима дипломата си и оставя гимназията в предишното, подготвен за колежа. И именно в Мичиганския университет той в действителност намира задачата си. Докато е последна година и още веднъж е редактор на колежанския вестник – той претърпява (както сам го нарича) „ лято на трансформацията “. Вече твърдо политически зает от 1960 година, Том Хейдън съумява да вземе изявление с доктор Мартин Лутър Кинг-младши измежду масите на Националната демократична спогодба в Лос Анджелис. Думите на Кинг ще останат с Хейдън вечно, както той си спомня в записките си: „ В последна сметка би трябвало да вземете позиция в живота си. “
Постепенно СДО става авторитетен индивид на придвижването „ Нова левица “, а Хейдън – един от най-видните представители на своето потомство. И с ескалацията на войната във Виетнам през 1963 година, ескалират и напъните на Хейдън да я спре. Той пренебрегва възбраните за пътешестване на Държавния департамент и става очевидец на унищожаването на Виетнам от първа ръка, като е от първите американци, посетили във военно време Ханой през 1965 година Това ще бъде първото от многото пътувания, които той ще предприеме в страната през идващите години.
Той прави още едно посещаване – през 1967 година, когато водачите на Северен Виетнам го молят да върне трима военнопленници в Съединените щати. Въпреки че визитите му са противоречиви, Държавният департамент ги приема като филантропична акция. С напредването на Националната демократична спогодба от 1968 година и с прекратяването на войната като главен приоритет, Хейдън се насочва към Чикаго – и влиза непосредствено в американската история.
Организирани са митинги против войната, на които са ранени безчет хора. Стотици протестиращи са задържани, като точният брой варира от 589 до над 650. Но единствено осем от тях са ударени с обвинявания в интрига. След като СДО на Хейдън се оказва неразделна част от мобилизираните маси, управляващите го възприемат като отчасти виновен за събитията и заедно със седем други основни деятели, го упрекват.
Измежду фигурите на Чикагската Осморка са Аби Хофман, Джери Рубин, Дейвид Делинджър, Рени Дейвис, Джон Фройнс, Лий Уайнър, Хейдън и Боби Сийл. Въпреки че всички те са упрекнати в подбудителство на протест, по-късно Сийл е съден настрана – а останалите са наречени Чикагската седморка. Никой от тях обаче не е наказан.
Джейн на конференция против войната във Виетнам през януари 1975 година
През 1973 година той се дами за актрисата Джейн Фонда, която срещa на протест против войната. Двойката се вкарва в големи кавги, откакто Фонда посещава Виетнам през 1972 година и е снимана в Северен Виетнам на зенитно оръдие. Докато тя е силно подигравана в публичното пространство, Хейдън също е подложен на критика за фотографията на тогавашната си другарка.
Докато губи против сенатора от Калифорния Джон В. Тъни през 1976 година, той бързо се възстановява и сполучливо печели място в законодателния орган на щата през 1982 година като заема мястото в продължение на десетилетие. За страдание през това време бракът му с Фонда се разпада. Хейдън се кандидатира за държавния сенат и печели през 1992 година като ще се задържи на тази позиция около осем години.
Докато се бори за прогресивни дела, Хейдън стартира да гледа на младежките си инициативи като на „ прекомерно сантиментални “. „ Вие не се ориентирате към провокациите и оставате непроменени. Не че от време на време не копнеете още веднъж да бъдете млади, само че в никакъв случай няма да видите света по метода, по който сте го виждали, когато сте били в действителност млади. “
Том Хейдън почива от усложнения след инсулт, на 23 октомври 2016 година на 76 години.
